Защо искам да остана в България?

Когато казах това на приятелите си, някои от тях не го приеха особено добре. Очакваха да кажа, че ще искам да се върна обратно в Америка и там да започна професионалното си развитие. Да, САЩ е добро място за живеене и предлага страхотни възможности за развитие, но по някаква причина това не е достатъчно за мен. Животът в центъра на голям забързан град като Чикаго създава значителна отчужденост между хората на улицата. В крайна сметка, ако си купиш нова кола, там никой няма да те забележи, докато в малък град в България, бързо всички ще го разберат. В кръга на шегата, това далеч не е причината да искам да остана в моята родна страна. След като съм изживяла толкова прекрасни моменти, аз все още продължавам да вярвам, че най-хубавите ми години тук тепърва предстоят.

Като за начало, нека разкажа повече за себе си. Казвам се Надежда и съм на 20 години от град Петрич. Когато съм била на една година родители ми емигрираха в Америка и там прекарах първите 7 години от живота си. Животът в американски град определено се различава от този в България, но и двете си имат своите плюсове и минуси. След като се взе решението да се върнем, живяхме две години в София преди да се преместим в Петрич, където прекарах годините до завършване на гимназия. През този период от моя живот изживях безброй прекрасни мигове, които не бих предпочела да изживея никъде другаде по света. Посетих едни от най-прекрасните места на планетата, които завинаги ще помня с уникалната им красота. Запознах се и се разделих с толкова много приятели, с които спомени ще нося цял живот. Прекрасните моменти със семейството ми завинаги ще топлят моята душа, когато си спомням за изживяното детство. Тук за първи път обичах и разбиха сърцето ми, но не бих искала да променя дори миг. Не бих предпочела да живея в никоя друга страна, защото обичам България. Обичам страната и хората, както и тези които дори все още не съм срещнала. Прекрасната природа завинаги ще остане моят начин на бягство от реалността, където осъзнах много неща и най-вече открих себе си. Дори когато изживявах най-тежките си моменти, планината винаги се явяваше като мое успокоение и най-добър приятел. Всичко това ме кара да остана в моята родина, не само защото тук съм израснала. Връзката която всеки човек има с родната си страна се усеща винаги когато той я напусне. Носталгията по родното е истинска и всеки млад човек напуснал България може да я потвърди. За жалост обаче повечето възможности, заплата и престиж карат нас младите да емигрираме в други страни. Впоследствие се разбира, че от родината по-хубаво място няма и всеки след време иска да се върне у дома. След като съм го осъзнала това, искам и ще дам всичко от себе си, за да се установя и живея добре в България. Вярвам, че човек ако има какво да предложи и е достатъчно целенасочен и мотивиран, може да успее навсякъде, дори и в България. Всеки човек може да избера с какво чувство да се отнася към страната, дали ще е с унижение или с гордост да каже- ,,Ех, това е моята страна!‘‘, защото е взел участие в това да я направи по-добро място за живеене.

Друга важна причина, поради която бих предпочела да остана в България, е че родовите ми корени са заложени тук. Семейството, роднините и приятелите ми са повечето от тук, но някои от тях са били принудени да напуснат страната преди време и сега работят и живеят в чужбина. Те обаче от дълго време копнеят за спокойствието и красотата на родната земя, до които имат възможност да се докоснат само при кратки посещения. Много семейства се разпадат, поради факта че са принудени да работят в чужбина, за да се грижат по най-добрият начин за децата си. Така се създава известна пропаст между роднини, което впоследствие се равнява на много неизживени прекрасни моменти. Един ден може да осъзнаем какво сме пропуснали, но няма да може да се върнем и да изживеем времето прекарано със семейството по най-прекрасния начин. Идва момент когато тези важни хора в живота ти си отидат, а ти вече трудно може да си спомняш лицата или гласът им. Единственият близък контакт от много време са били телефонните разговори. Всеки след известно време може да свикне с това, но не може да заличи липсата на тези важни за него хора в живота му.

След като съм изживяла това чувство на разделение на семейството, искам моят живот да е малко по-различен! Искам да остана в България, искам да се омъжа и създам семейство в България, искам да се развивам и да постигна една от мечтите си да стана писател в България и с това да помагам на хората да станат малко по-щастливи! Искам когато след време се сещам  за тези години, да си спомням за България с топли чувства, с това че ми е дала възможности да постигна нещата които искам. Това далеч не означава че ще очаквам всичко да се случи без да положа необходимите усилия за тяхното постигане. Каквито и мечти и цели да имаш, ако нямаш дисциплината и вътрешната движеща сила, която те кара да не се отказваш, ако ще и на най-хубавото място на света да си, пак няма да успееш! Ако нямаш пламъка да продължаваш да се бориш и надяваш, че все някога може и да успееш в нещата които си намислил, въпреки провалите, тогава ти все ще намериш начин да успееш. Тази голяма упоритост е заложена в характера на почти всеки човек, обаче той сам избира как и в каква насока да я развива. Аз избрах през по-голямата част от живота си да фокусирам тази упоритост в най-различни спортове, които ми помогнаха да опозная себе си и да развия желязна дисциплина. Това не означава само да тренираш когато изобщо не ти се спортува или да се ограничаваш от най-различни удоволствия в преследване на конкретната цел. Научаваш се да не спираш да правиш това което вършиш, дори когато не срещаш желаните резултати и имаш безброй спънки, а пътя до мечтите ти ти се струва невъзможен. На мен ми отне близо 10 години, за да постигна една от най-големите си мечти, а тя бе да се чувствам и изглеждам по най-добрият възможен начин в собствената си кожа. Успях да създам хармония в живота си и с човекът в огледалото и благодарение на всичките трудности по пътя успях да разбера много за това кои са силните и слабите страни на характера ми. Това бе много важно за мен, защото според мен най-важното нещо в което един човек трябва да инвестира е самия него. Ако той не инвестира в себе си, друг човек също няма да е склонен да го стори.

Оптимизмът и надеждата са заложени не само в името ми, но и в душата, и според мен не са напразни. Не е напразно да се вярва, че човек може да намери начин да живее добре в родната си страна. Заедно с това да бъдеш по-добър със себе си, също така, всеки трябва да се старае и намира начини да е по-добър с другите. Така действам аз-ако намеря проблем, веднага го решавам. Ако не мога да го реша веднага, ще го реша малко по-късно. А ако няма вариант да го реша в най-скоро време, тогава завинаги ще го помня и ще търся най-подходящият начин да го сторя. За добро или лошо това е било част от характера ми още от малка. За това смея да вярвам, че рано или късно, с правилните усилия и помощ, нещата все някога трябва да се случат.

  

Запишете се за моя бюлетин:

Ако статията ви е харесала можете да я споделите или харесате от тук:

Напиши коментар