,,Реалността под игото на Матрицата‘‘

,,Само ако преди знаех това, което знам днес‘‘-много хора започват така да мислят, след като изгледат филми като ,,Матрицата‘‘. Започват да имат ново виждане за света и за това как той трябва да функционира. Ставала съм свидетел как много хора намразват ,,системата‘‘, бягат или загърбват много от човешките си задължения, защото вече не искат да бъдат част от нея. Изолират се и се отдават само на духовно възвишение и автоматично се отказват от много земни задължения. Според мен всеки, който яростно отхвърля нещо има проблем. Ако изпитваш нужда да бягаш и да се изолираш, значи има над какво да работиш. Научи се да бъдеш човек-за извънземни половината се мислим.

Матрицата е нашият живот. 

Още откакто сме се родили ни е казано, че трябва да посещаваме училище, да завършим университет, за да си намерим хубава работа и да спазваме определените обществени норми. Много хора не се чувстват щастливи да спазват този модел, други пък го харесват, а трети го използват само докато не намерят начин да постигнат собствените си мечти. Според мен последните имат най- голяма възможност да бъдат облагодетелствани от Матрицата. Ала това не означа, че ако спазваш определените обществени очаквания не може да бъдеш щастлив. Свидетел съм на много лекари, адвокати, хора работещи в държавна администрация, които са намерили своя смисъл да работят точно тези професии. Намерили са своята мисия в живота да помагат на хората по определен начин, който е отхвърлян от други хора, но те са щастливи да вършат тази работа. Хората са различни-мисията в живота им също. На някои хора им е нужно да се чувстват полезни за обществото, да взимат определени важни решения, за да могат да си отидат щастливи от този свят. Насочили са се към традиционното образование не защото е трябвало, а защото наистина са го искали. Други пък е трябвало да работят дълги години това което не са харесвали, за да осъзнаят какво всъщност искат да правят в живота. Това може да се случи след като са били в чужбина и осъзнаят, че всъщност искат да се върнат в родината си и да помагат за развитието на собствената си страна. Други може да използват системата само докато не получат ресурсите и знанията нужни им да постигнат мечтите си. Тази група от хора е решила да се движи с течението, но да знае къде и кога иска да спре. Понякога ти се налага да го направиш, защото в началото да се движиш сам срещу течението може да се окаже пагубно. Както е казал Брус Лий: ,,Бъди като водата…“. Адаптирай се към обстоятелствата и промените. Само така може да постигнеш целите си. Последната група хора отричат общественото статукво и не признават други вярвания освен собствените. Лично аз някога съм била от тази група хора. Ала да си с отворено съзнание не означава само да приемаш нещата, които ти допадат, но и да приемаш нещата, които не ти допадат, но други хора вярват в тях. Ако страдаш-правиш нещо грешно. Ако не спира да боли-значи продължаваш да правиш нещо грешно. Ако мислиш че си се научил, но пак боли-значи правиш нещо друго грешно. Накрая трябва да си щастлив, да намериш или отключиш нещо в себе си, което те кара да обичаш живота, независимо в каква ситуация си поставен. Научи се да говориш с хората, на мъдреци всички умеем да се правим. Наслаждавай се на земните удоволствия, не търси само и единствено върховно просветление. Не става само да философстваш, трябва и да те разбират хората! Така или иначе другите хора са само едно огледало, в което се оглеждаме. Научи се да намираш спокойствие в ежедневния живот. Научи се да обичаш хората, които не са за обичане или да намериш щастие в усмивката на непознат, комплимент от близък или поздрав от възрастен човек. Спокойствие и щастие е възможно да се намери в ежедневния живот. Да намериш щастието в несъвършеното у хората е изкуство, което малките деца най-добре умеят. Порасналите също го можем. Просто трябва да му позволим да ни настигне. Понякога да се крием от дъжда е по-страшно, отколкото да му позволим да ни вали. Друг път искаме, ако може да живеем само в мечтите си, но това е един вид бягство. Трябва да вършим и човешки неща. Трябва да преследваме тези мечти, а Матрицата можем да използваме в наша полза.

Матрицата е липса на емоции.

За да живееш хубав живот трябва да се научиш да чувстваш и създаваш емоции, да си позволиш да усещаш всичко в живота, било то хубаво или лошо. Трябва да позволиш и на сърцето си да расте, а не само на мускулите. Външната красота е важна, но сърцето и ума са също толкова важни. Трябва да се научим да намираме красотата в ежедневните задължения-да отиваш на училище или университет, на работа, до магазина или да се срещаш с приятели и да си говорите за нещо друго освен духове и извънземни. Ако не изпитваш никакво удоволствие от това- имаш проблем. Хората в ,,системата‘‘ не са наши врагове. Те са теб и мен. Просто мисията на всеки живот е различна и трябва да уважаваме това. Не всеки задължително ще повярва в нашата истина, за това нека поне има мир и разбирателство между различните хора. Животът е като гледане на филм. Както можеш да избереш какъв филм искаш да гледаш, така можеш да избереш и сценария на твоя живот. Можеш да избереш сред толкова различни видове филми, сценария и жанра, но само ти определяш какъв ще гледаш до края на живота си. Някой може да иска да създаде свой собствен филм, който след време другите да харесват. От нас зависи дали ще имаме смелостта да създадем нещо толкова специално и красиво, нещо което всички други хора на този свят никога не са виждали. Понякога може да ни се наложи да танцуваме с Дявола, за да може да го създадем. Това не означава, че сме се предали. Хората, които изглежда все още не са постигнали целите си може да имат собствен план, за който още не е дошло време да бъде осъществен. Нищо не се случва веднага. Дори да си най-целенасоченият човек, нищо не се случва веднага. Отнема време и уроци докато се научиш. Няма нужда да намразваш света, защото не си получил това, което искаш веднага. Ако искаш да избягаш-имаш проблем. Живеем в най-прекрасния свят, който душите ни са избрали. В крайна сметка може да се опитаме да го подобрим. Един разговор с човек може да е началото на това. Понякога не на всеки му се говори за прекалено тежки и натоварващи теми. Понякога само да се поинтересуваш как е минал денят на някого е съвсем достатъчно да го накараш да се почувства важен. Не става само да философстваш, трябва и да те харесват хората! Научи се да намираш интересното в разговорите за общи неща. Ако можеш да влияеш на хората само по един начин, тогава си назад. Истинските майстори могат да влияят на всеки човек по различен начин. Понякога той не е готов да те разбере, тогава нека поне да те харесва? Не гори мостове, а ги пази докато не се срещнете на същия бряг. Не може да искаш хората само теб да търсят, ако ти самия не направиш крачка към тях, да покажеш че те е грижа. Не става само да философстваш, трябва и да се разбираш с хората! Колко ли сме компетентни самите обаче да учим другите на каквото и да било? Колко ли по-буден съм аз от когото и да било? Според мен единственото, което може да помогне в решаването на този въпрос, е колко истински са мечтите ми да помогна на другите човешки същества.

Матрицата е страх.

Да не забравяме, че филми като Матрицата са продукт на гениално творческо въображение, което резонира благодарение на страха с много хора. Това не означава, че светът непременно е изграден по този начин. Аз може да виждам света потънал във възможности за даване на любов и прегръдки, кой може да ми каже че това не е истина? Мислите на всеки един човек изграждат светът такъв какъвто го познаваме сега. Ако непрекъснато мислим, че някой ни мисли зло, тогава най-много човек да превърти. Според мен теорията за Матрицата е фаза, през която може би всеки трябва да премине, за да може да осъзнае в по-късен етап, че животът си е всъщност много хубав. Много хора обичат да развиват някакви теории за смисъла на живота, но не ги е грижа или не правят никакви усилия да подобрят живота си в настоящия миг. Не става само да философстваш, трябва и да те слушат хората! Понякога може и да не те слушат, защото не виждат очакваните от теб резултати да се случват бързо. Животът рано или късно ще направи така, че само ти истински да вярваш в себе си. Трябва да бъдеш готов. Трябва преди всичко сам да се изправиш срещу предизвикателствата. Мислиш че да следваш мечтите си е трудно, тогава опитай да не го правиш? Всеки води собствена битка в живота, за която не всеки е длъжен да знае. Понякога единственото, което е нужно в такива моменти е подкрепа от близки и приятели. А за да съществуват тези връзки трябва да ги ценим и полагаме усилия те да бъдат здрави. Не е приятно чувството, когато си минал през тежък период и съзнателно си изолирал близките си хора, поради различие във вярванията си и се окажеш напълно сам, без приятели. Чувството е доста кофти, независимо колко интровертен си. В дни трудни, когато не се обичаш, гледай и други да не завличаш. Не искай никой с теб да избяга, знаеш, че той с нищо не го заслужава. Внимавай някой жестоко да не нараниш, защото бързо ще искаш да му се извиниш. Ала когато от пътя се отклониш, недей твърде много да се съдиш. За това сме дошли на таз земя, не, не е лоша карма, просто трябва малко да се развеселиш, за да може животът отново да боготвориш! Щастието в себе си намери, тогава ще си тръгнат всички злини, които някога са те мъчили, ще изчезнат сякаш никога не са съществували. Да забравим това което са ни учили в училище, у дома, в света! Живота сам самичък си създаваш, за това никога недей да се предаваш. Щастието в себе си намери, тогава ще си тръгнат всички злини, които някога са те мъчили. Само едно помни, верен на себе си винаги бъди! Болката и страданието ще отминат, щастието и радостта също ще заминат. Само едно запомни от земния си път, че любовта винаги ще бъде на върхът.

Всичко казано до тук изгражда моя свят, такъв какъвто го познавам сега.

Каквито и цели и мечти да имаш, вярвам че трябва да уважаваш всички хора около себе си, колкото и да се променяш на духовно или финансово ниво. Не трябва да загърбваш  чисто човешките си задължения на този свят в преследване на невъзможно духовно извисяване. Може да се извисиш духовно и в обикновения свят, докато си говориш с бабата от първия етаж за случките от живота й. Извисяването не е само да разбереш собствения си живот, но и този на другия човек. Само така може да намериш начин как да направиш повече хора щастливи. Въпреки това, не може всички да те харесват. Ще има и хора, които каквото и да правиш няма да се отклонят от собствените си разбирания за света. Ще се опитат да те сломят, но те се явяват като тест от живота до колко силно вярваш, в това което вярваш. Реалността за двама ви е различна, за това е най-добре всеки да изпълнява ролята, която му е отредена да изпълнява в живота. В крайна сметка е важно кой ще победи. Реалността е като игра на шах-може да изглежда, че губиш, но накрая да матираш…

Запишете се за моя бюлетин:

Ако статията ви е харесала можете да я споделите или харесате от тук:

Напиши коментар