Няма ли някой?

Има ли някой който,
по мен да полудява?
Да ме търси, проследява
отвъд човешките завеси,
да жадува, да се надява,
за любов без комплекси?

Има ли някой който,
да изгори моята душа,
а не само
да си играе с ума?

Няма ли някой, който
само мене чака?
Или просто го е страх
да тръгне в атака?

Тишина обзела е моето сърце,
част от него мечтае
за твоите ръце.
Моята младост сама в пясъка гори,
грехота е,
така жестоко да се погуби.

Няма време.
Сърцето вече ми не трепне.
Глътка радост да ми създаде!
Не само страстта през пръстите си
да ми пропилее!

Къде да те търся по цялата земя?
Да виждах поне някакъв знак?
Сърцето ми за теб милее,
а твоето сега, къде ли беснее?

Няма ли някой,
да се влюби в моите очи?
Да види това което,
с думи не може да се обясни?

За миг светът в ръцете ни да спре,
докато се смеем от душа, сърце и тяло;
Има време…
Да зарасне първо всичко,
което до сега
някога ни е боляло.

 

Запишете се за моя бюлетин:

Ако статията ви е харесала можете да я споделите или харесате от тук:

Напиши коментар